Трябва само да се поупражняваш.
Аз започнах от излизането от работа. В началото продължавах да мисля за работа поне още няколко часа, след като пресичах портала на фирмата. И тъй като момента на минаване на портала беше много подходящ за тренировката - просто започнах да си налагам всеки ден да забравям работата точно в мига, в който се оказвах пред фирмата и тръгвах към къщи. В началото забравях и се унасях пак в мисли за работа, но после постепенно взех да зяпам улицата, хората, взех да нахвърлям набързо плановете за вечерта (на по-късен етап се отървах и от плановете) и постепенно се научих. След като го постигнеш за едно нещо, след това става по-лесно за други неща. :)

Благодаря ти,Sunflower!
Всъщност има периоди ,когато да си "у дома си" е лесно-и това са най-щастливите моменти.И тъкмо ,когато си "повярваш",че си хванал цаката-изскача един як период ,в който си толкова зомбиран от някаква тъпотия ,че "тук и сега" ти звучи като град в Нова Гвинея

Писането също помага. Ако нещо ме тормози или просто вълнува, сядам и го написвам ... като излезе от мен някак успявам да го погледна отстрани и значението му започва да намалява ... :)))

Да,sunflower,и аз го изпитвам.Дори съм се чудил защо
писането на "това което мислиш или те вълнува СЕГА" води до такова блажено медитативно състояние?Отговорът,според мен,е защото настъпва единство в ума.Всъщност какъвто и да е отговора,важното е да се възползваме от Факта-и мно-о-о-о-го ти балгодаря ,че ми го напомняш-ценно е за мен в този момент!

Няма нищо! Аз понеже не мога да медитирам - пиша и считам това за вид медитация.

Ами -да медитираме тогава!